Една и съща кройка може да се носи прекрасно или да те дразни още на обяд. Парадоксът е, че разликата понякога е материята и нейната точна "рецепта" – онези проценти на етикета, които мнозина прескачат.
Когато правим бельо или го избираме като хора, които ценят комфорта, гледаме на състава като на рецепта. Основното влакно дава усещането. Малката добавка, най-често еластан, решава дали дрехата ще стои добре и ще се движи с тялото.
Какво означават процентите на етикета и защо са по-важни от маркетинговите думи?
Процентите са просто разпределение на влакната и от тях следват няколко много практични неща.
Еластанът, е синтетично влакно, използвано заради силната си еластичност. В литературата се описва като влакно, което по дефиниция е съставено най-малко от 85% полиуретан по маса и се използва именно заради еластичните си свойства.
Това „малко“ влакно е причината едни боксерки да стоят събрано и чисто, докато при други да се отпускат и да се набира платът.
Трите най-чести „рецепти“ и какво да очакваш от тях
94% памук / 6% еластан
Това е златната среда за ежедневие. Памукът е естественото усещане, а 6% еластан е достатъчно да даде форма и възстановяване без усещане за „спортна компресия“.
Ако имаш ден с много седене, шофиране или просто искаш боксерки, които не „пътуват“ по крачола, този тип състав почти винаги се държи най-предвидимо.
За памука има един важен нюанс - качеството на материята е в качеството на влакното. В професионалните стандарти за оценка на памука се следят фактори като дължина на влакното (staple length), равномерност, здравина, финост (micronaire) и други., защото те влияят на здравината и равномерността на преждата.
80% полиамид / 20% еластан
Това е типичната „активна“ формула – стегната, еластична, често гладка на пипане. Полиамидът в текстила най-често е това, което хората познават като найлон – синтетичен материал от групата на полиамидите.
Тук 20% еластан е много – резултатът е повече разтягане и по-прибрано прилягане. Ако търсиш бельо за динамични дни, спорт, път, или просто обичаш „стегнато и стабилно“, тази рецепта е логичен избор.
Има и професионална причина полиамидът да се използва често при "performance" облекла – описва се като влакно, използвано широко в активното облекло и техническите дрехи, заради издръжливост и еластичност.
90% полиестер / 10% еластан
Полиестерът е другият голям „техничен“ играч. Професионалните източници на информация го описват като синтетичен полимер, получен чрез химична реакция между органичен алкохол и карбоксилна киселина – т.е. изцяло изкуствен материал.
С 10% еластан получаваш повече свобода от чист полиестер и по-малко „компресия“ от варианта с 20% еластан. Това е работеща комбинация за хора, които искат практичност и устойчивост, без усещането да е прекалено „стегнато“.
Когато пише „памук“: не е един и същи памук
Тук е моментът, в който дизайнерският поглед помага най-много. Памукът се класифицира и по дължина на влакното – това е един от важните фактори за „фин“ и качествен памук. В професионалните източници групите памук се класифицират именно по дължина на влакното и то е ориентир за диапазони при висококачествените типове.
Ако трябва да го кажа просто: по-дългото и по-равномерно влакно обикновено дава по-гладка и стабилна прежда. Оттам - и по-хубав плат.
Пениран памук (combed)
„Пениран“ в практиката е свързано с това как се прави преждата. В професионалната терминология „combed“ е прежда, направена от лента, която е минала през гребен (comb).
Именно затова пенираният памук често се усеща по-гладък и „подреден“. Това не е магия, а технология на подготовка на влакната преди предене.
Индийски памук
Тук бих бил внимателен с обещанията. „Индийски памук“ най-често е произход, и доста гръмко се приема за гаранция. Самият произход може да е плюс. Това, което реално определя поведението на плата, са измерими показатели като дължина и равномерност на влакното и др.
Един интересен факт от класификацията на памука: Cotton Incorporated посочва и видове памук с по-къси влакна, които са с произход Индия и Източна Азия. Това е още една причина да казвам „нека не се подвеждаме само по география“.
Модал: „втора кожа“, но с характер
Модалът е регенерирано целулозно влакно и се описва като „вариация на вискозата“.
Това е важно, защото обяснява и защо усещането е различно от памука. Модалът често е по-гладък и по-мек.
Ако обичаш бельо, което не усещаш, модалът е един от най-приятните варианти – особено в смеси с малко еластан, за да не „плува“ кройката.
„Бамбук“: в повечето случаи това е вискоза
По тази тема има ясни регулаторни насоки. Текстилите могат да се наричат „bamboo“ само ако са направени директно от истинско бамбуково влакно. Когато става дума за меките „бамбукови“ текстили на пазара, те често са rayon/viscose, произведени с бамбук като растителен източник, и тогава коректното обозначение е „rayon (viscose) made from bamboo“.
Преведено на езика на избора - ако на етикета пише „бамбук“, търси и уточнението дали е вискоза(rayon) от бамбук. Комфортът може да е отличен - важна е и коректността на термина.
Как да избереш материя според деня (по човешки)
Ако денят ти е „нормален“ - офис, град, срещи, кола - избери боксерки от памук с малко еластан (примерно 94/6) е най-лесното решение, защото балансира естествен допир и стабилна форма.
Ако си по-динамичен, тренираш или просто не обичаш нищо да се „мести“ – полиамид/еластан (80/20) стои по-стегнато и по-технично, с повече разтягане.
Ако търсиш мекота и гладко усещане, което хората често описват като „лукс“ – модал (или модал с еластан) е една от най-приятните материи за бельо.
И така ....
Ако искаш да избереш мъжки боксерки като човек, който държи на комфорта, започни от материята и от това как живееш през деня. После вече кройката и шевовете идват като финалния подпис.
Разгледай категорията „Мъжки боксерки“ и вземи това, което наистина ти трябва - български качествени мъжки боксерки!
Модалът естествена материя ли е?
„Бамбук“ значи ли, че е 100% бамбуково влакно?
Полиамидът и найлонът едно и също ли са?
Какво прави еластанът в състава?
